danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
Nov 27, 2007, 4:12 PM

Сиротно бездихание

  Poetry
688 0 2

Мълчаливо годините криеха

белязаните спомени от  сила,

бе често  виеща стихия,

контурите  на името бе изкривила.

Не се познавах и не исках,

такава мътно-безполезна,

със ставането сляпо стисках

надеждата, че ден  е влезнал.

На фона на бръснарски ножчета

обещанието  все кървеше,

намираше  имане в нищото

и пак вървеше и вървеше...

Белязаните спомени срамотно

се свиха, аз когато ги попитах

дали  да съм емоция сиротна

или все сълзите  виках...

Обувам се и днес, прикрила

 следи-окови по краката,

как искам боса да полея

маргаритено напъпила душата...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0