27 нояб. 2007 г., 16:12

Сиротно бездихание

689 0 2

Мълчаливо годините криеха

белязаните спомени от  сила,

бе често  виеща стихия,

контурите  на името бе изкривила.

Не се познавах и не исках,

такава мътно-безполезна,

със ставането сляпо стисках

надеждата, че ден  е влезнал.

На фона на бръснарски ножчета

обещанието  все кървеше,

намираше  имане в нищото

и пак вървеше и вървеше...

Белязаните спомени срамотно

се свиха, аз когато ги попитах

дали  да съм емоция сиротна

или все сълзите  виках...

Обувам се и днес, прикрила

 следи-окови по краката,

как искам боса да полея

маргаритено напъпила душата...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...