28 feb 2010, 11:56

Системата 

  Poesía » Filosófica
449 0 1

Заблъсках лудо с длани по Скалата -

опитах всичко да я променя...

Изместих талвега на реката -

и ден, и нощ дълбае я вода.

 

А тя стои - надменно неподвижна,

ехидно гледа на света през мен.

За нея дар от Бога съм - харизма,

която все ще си отиде някой ден.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Плами, ако от това ще ти стане по-леко, каквито и да са "скалите" те се рушат необратимо, защото са мъртви и не могат да се регенерират!
    Честита Баба Марта, желая ти здраве!
Propuestas
: ??:??