plami-6 (Плами)
692 4679
28.02.2010 г., 11:56 ч.

Системата 

  Поезия » Философска
448 0 1

Заблъсках лудо с длани по Скалата -

опитах всичко да я променя...

Изместих талвега на реката -

и ден, и нощ дълбае я вода.

 

А тя стои - надменно неподвижна,

ехидно гледа на света през мен.

За нея дар от Бога съм - харизма,

която все ще си отиде някой ден.

© Плами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Плами, ако от това ще ти стане по-леко, каквито и да са "скалите" те се рушат необратимо, защото са мъртви и не могат да се регенерират!
    Честита Баба Марта, желая ти здраве!
Предложения
: ??:??