28 февр. 2010 г., 11:56

Системата

663 0 1

Заблъсках лудо с длани по Скалата -

опитах всичко да я променя...

Изместих талвега на реката -

и ден, и нощ дълбае я вода.

 

А тя стои - надменно неподвижна,

ехидно гледа на света през мен.

За нея дар от Бога съм - харизма,

която все ще си отиде някой ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Плами, ако от това ще ти стане по-леко, каквито и да са "скалите" те се рушат необратимо, защото са мъртви и не могат да се регенерират!
    Честита Баба Марта, желая ти здраве!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...