plami-6 (Плами)
692 4679
28 февр. 2010 г., 11:56

Системата 

  Поэзия » Философская
450 0 1

Заблъсках лудо с длани по Скалата -

опитах всичко да я променя...

Изместих талвега на реката -

и ден, и нощ дълбае я вода.

 

А тя стои - надменно неподвижна,

ехидно гледа на света през мен.

За нея дар от Бога съм - харизма,

която все ще си отиде някой ден.

© Плами Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Плами, ако от това ще ти стане по-леко, каквито и да са "скалите" те се рушат необратимо, защото са мъртви и не могат да се регенерират!
    Честита Баба Марта, желая ти здраве!
Предложения
: ??:??