4 dic 2021, 10:14  

Ситни камъни, едри сълзи 

  Poesía » Filosófica
382 2 4

И скала съм била и излъскано камъче малко,
дето вечно го влачи житейската бърза река.
И родена на връх и засукала твърда закалка,
днес живея в полето, но трудно се диша така.

 

Тук лисици мишкуват, плашливи са зайците – скачат,
и къртичини кални  разравят до дъно, до кост.
Като жилава драка съм аз и нелека задача,
е насън да живея. А всъщност животът е прост.

 

И до лакти ръцете са кални и мислят си всички,
ето как е възможно и птица в калта да пълзи.
Само в стихове гневни,  с корави, балкански привички,
плаче сипей ронлив. Ситни камъни, едри сълзи.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??