Ситни камъни, едри сълзи
И скала съм била и излъскано камъче малко,
дето вечно го влачи житейската бърза река.
И родена на връх и засукала твърда закалка,
днес живея в полето, но трудно се диша така.
Тук лисици мишкуват, плашливи са зайците – скачат,
и къртичини кални разравят до дъно, до кост.
Като жилава драка съм аз и нелека задача,
е насън да живея. А всъщност животът е прост.
И до лакти ръцете са кални и мислят си всички,
ето как е възможно и птица в калта да пълзи.
Само в стихове гневни, с корави, балкански привички,
плаче сипей ронлив. Ситни камъни, едри сълзи.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
