Разкъса гърдите ми, зарови ръцете си в мен…

Изстиска сърцето ми, ситни капки любов…

Прокопа тунел към душата ми, вятърът студен…

Ти - изкривено изчадие на живота тъй суров.

И нима не виждаш ти - изстиска ме, празна съм…

Не съм мина - да ме дълбаеш, не съм чаша вино - да ме изпиеш…

Не! Защото изчерпах болката си…

Разкървавих коленете си да се влача в краката ти…

Протягаш ръце за още, заравяш ги в мен…

Но туй е краят, ноктите ми се забиват във свежата ти плът…

Студената ти кръв не ще измие разочарованието  в мен

Но нека видим ти от какво си направен, ще боли ли този път?