10 nov 2008, 9:25

Ситни капки любов

1.3K 0 1

Разкъса гърдите ми, зарови ръцете си в мен…

Изстиска сърцето ми, ситни капки любов…

Прокопа тунел към душата ми, вятърът студен…

Ти - изкривено изчадие на живота тъй суров.

 

И нима не виждаш ти - изстиска ме, празна съм…

Не съм мина - да ме дълбаеш, не съм чаша вино - да ме изпиеш…

Не! Защото изчерпах болката си…

Разкървавих коленете си да се влача в краката ти…

 

Протягаш ръце за още, заравяш ги в мен…

Но туй е краят, ноктите ми се забиват във свежата ти плът…

Студената ти кръв не ще измие разочарованието  в мен

Но нека видим ти от какво си направен, ще боли ли този път?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зловещичко е, хареса ми! Ще погледна и другите, поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...