Ситни капки любов
Разкъса гърдите ми, зарови ръцете си в мен…
Изстиска сърцето ми, ситни капки любов…
Прокопа тунел към душата ми, вятърът студен…
Ти - изкривено изчадие на живота тъй суров.
И нима не виждаш ти - изстиска ме, празна съм…
Не съм мина - да ме дълбаеш, не съм чаша вино - да ме изпиеш…
Не! Защото изчерпах болката си…
Разкървавих коленете си да се влача в краката ти…
Протягаш ръце за още, заравяш ги в мен…
Но туй е краят, ноктите ми се забиват във свежата ти плът…
Студената ти кръв не ще измие разочарованието в мен
Но нека видим ти от какво си направен, ще боли ли този път?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Петрова Всички права запазени
