Разкъса гърдите ми, зарови ръцете си в мен…
Изстиска сърцето ми, ситни капки любов…
Прокопа тунел към душата ми, вятърът студен…
Ти - изкривено изчадие на живота тъй суров.
И нима не виждаш ти - изстиска ме, празна съм…
Не съм мина - да ме дълбаеш, не съм чаша вино - да ме изпиеш…
Не! Защото изчерпах болката си…
Разкървавих коленете си да се влача в краката ти…
Протягаш ръце за още, заравяш ги в мен…
Но туй е краят, ноктите ми се забиват във свежата ти плът…
Студената ти кръв не ще измие разочарованието в мен
Но нека видим ти от какво си направен, ще боли ли този път?