Nov 10, 2008, 9:25 AM

Ситни капки любов

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Разкъса гърдите ми, зарови ръцете си в мен…

Изстиска сърцето ми, ситни капки любов…

Прокопа тунел към душата ми, вятърът студен…

Ти - изкривено изчадие на живота тъй суров.

 

И нима не виждаш ти - изстиска ме, празна съм…

Не съм мина - да ме дълбаеш, не съм чаша вино - да ме изпиеш…

Не! Защото изчерпах болката си…

Разкървавих коленете си да се влача в краката ти…

 

Протягаш ръце за още, заравяш ги в мен…

Но туй е краят, ноктите ми се забиват във свежата ти плът…

Студената ти кръв не ще измие разочарованието  в мен

Но нека видим ти от какво си направен, ще боли ли този път?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зловещичко е, хареса ми! Ще погледна и другите, поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...