10 нояб. 2008 г., 09:25

Ситни капки любов

1.3K 0 1

Разкъса гърдите ми, зарови ръцете си в мен…

Изстиска сърцето ми, ситни капки любов…

Прокопа тунел към душата ми, вятърът студен…

Ти - изкривено изчадие на живота тъй суров.

 

И нима не виждаш ти - изстиска ме, празна съм…

Не съм мина - да ме дълбаеш, не съм чаша вино - да ме изпиеш…

Не! Защото изчерпах болката си…

Разкървавих коленете си да се влача в краката ти…

 

Протягаш ръце за още, заравяш ги в мен…

Но туй е краят, ноктите ми се забиват във свежата ти плът…

Студената ти кръв не ще измие разочарованието  в мен

Но нека видим ти от какво си направен, ще боли ли този път?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зловещичко е, хареса ми! Ще погледна и другите, поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...