4 sept 2014, 17:41

Ситния есенен дажд 

  Poesía » Filosófica
361 0 0

О, ситният есенен дъжд

пак своята песен извива...

Не дойде при нас изведнъж -

в тъгата всемирна се слива!

 

Той глади със длани тревата

и бавно в земята попива,

тъга ми в душата налива,

и спомена летен изтрива...

 

Окрива в тъма планината,

а и хоризонта ми свива...

О, пълен е двора с тъмата

и цял ден тя не си отива!

 

Така ли от днеска ще бъде?!

Пак есен при нас есени...

Щом лятото студа изпъди,

и зимата идва, уви!

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??