Ситния есенен дажд
514
0
0
О, ситният есенен дъжд
пак своята песен извива...
Не дойде при нас изведнъж -
в тъгата всемирна се слива!
Той глади със длани тревата
и бавно в земята попива,
тъга ми в душата налива,
и спомена летен изтрива...
Окрива в тъма планината,
а и хоризонта ми свива...
О, пълен е двора с тъмата
и цял ден тя не си отива!
Така ли от днеска ще бъде?!
Пак есен при нас есени...
Щом лятото студа изпъди,
и зимата идва, уви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
