4 сент. 2014 г., 17:41
О, ситният есенен дъжд
пак своята песен извива...
Не дойде при нас изведнъж -
в тъгата всемирна се слива!
Той глади със длани тревата
и бавно в земята попива,
тъга ми в душата налива,
и спомена летен изтрива...
Окрива в тъма планината,
а и хоризонта ми свива...
О, пълен е двора с тъмата
и цял ден тя не си отива! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация