Ситния есенен дажд

Sep 4, 2014, 5:41 PM

Poetry » Phylosophy

411 0 0

О, ситният есенен дъжд
пак своята песен извива...
Не дойде при нас изведнъж -
в тъгата всемирна се слива!
Той глади със длани тревата
и бавно в земята попива,
тъга ми в душата налива,
и спомена летен изтрива...
Окрива в тъма планината,
а и хоризонта ми свива...
О, пълен е двора с тъмата
и цял ден тя не си отива! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ситния есенен дажд

Want to read more?

Random works