9 oct 2011, 9:12

Сивата кесия 

  Poesía » Otra
397 0 4

„- Какво ли криеш, мила, ти

във сивата кесия?

- Кълбо от девствени мечти...

„Е, хайде, развържи я!”

 

- И подъл страх, стоок, стоглав,

момински трепет сгушен...

Парченце хрисим, ведър нрав

и вик неравнодушен.

 

Единствен миг и зъл език -

гняв, прошка и смирение.

Две мъдри думи, нежен лик,

внезапно вдъхновение.

 

Зора загадъчно добра,

любов – ех, чудесия...

„Как, мила, всичко ти побра

във сивата кесия?”

 

- И аз не знам, но ето нà!

Натъпках я догоре...

Дори прибавих си Луна,

звезди, море, простори...

 

А с тебе хващам се на бас

и съм неоспорима -

че всеки втори между нас

кесия сива има.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??