9 oct 2011, 9:12

Сивата кесия

  Poesía » Otra
547 0 4

„- Какво ли криеш, мила, ти

във сивата кесия?

- Кълбо от девствени мечти...

„Е, хайде, развържи я!”

 

- И подъл страх, стоок, стоглав,

момински трепет сгушен...

Парченце хрисим, ведър нрав

и вик неравнодушен.

 

Единствен миг и зъл език -

гняв, прошка и смирение.

Две мъдри думи, нежен лик,

внезапно вдъхновение.

 

Зора загадъчно добра,

любов – ех, чудесия...

„Как, мила, всичко ти побра

във сивата кесия?”

 

- И аз не знам, но ето нà!

Натъпках я догоре...

Дори прибавих си Луна,

звезди, море, простори...

 

А с тебе хващам се на бас

и съм неоспорима -

че всеки втори между нас

кесия сива има.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...