Сивата кесия
„- Какво ли криеш, мила, ти
във сивата кесия?
- Кълбо от девствени мечти...
„Е, хайде, развържи я!”
- И подъл страх, стоок, стоглав,
момински трепет сгушен...
Парченце хрисим, ведър нрав
и вик неравнодушен.
Единствен миг и зъл език -
гняв, прошка и смирение.
Две мъдри думи, нежен лик,
внезапно вдъхновение.
Зора загадъчно добра,
любов – ех, чудесия...
„Как, мила, всичко ти побра
във сивата кесия?”
- И аз не знам, но ето нà!
Натъпках я догоре...
Дори прибавих си Луна,
звезди, море, простори...
А с тебе хващам се на бас
и съм неоспорима -
че всеки втори между нас
кесия сива има.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
