До колко работиш?
Защо го правиш?
Защо теглиш хомота?
Защо не знаеш след себе си какво ще оставиш?
Защо си роб по време на живота?
Аз питам себе си, а не някой друг.
Защото и без това всеки сам за себе си е тук -
така ни втълпяват и така растем.
После така възпитаване, дорде така си и умрем
с посивели коси от сивите дни,
след които оставили сме стихове сиви едни.