Сиви стихове за сиви дни.

До колко работиш? 

Защо го правиш?

Защо теглиш хомота? 

Защо не знаеш след себе си какво ще оставиш?

Защо си роб по време на живота?

Аз питам себе си, а не някой друг. 

Защото и без това всеки сам за себе си е тук - 

така ни втълпяват и така растем.

После така възпитаване, дорде така си и умрем

с посивели коси от сивите дни, 

след които оставили сме стихове сиви едни.