3.08.2012 г., 11:02

Сиви стихове за сиви дни.

893 0 0

 

 

До колко работиш? 

Защо го правиш?

Защо теглиш хомота? 

Защо не знаеш след себе си какво ще оставиш?

Защо си роб по време на живота?

Аз питам себе си, а не някой друг. 

Защото и без това всеки сам за себе си е тук - 

така ни втълпяват и така растем.

После така възпитаване, дорде така си и умрем

с посивели коси от сивите дни, 

след които оставили сме стихове сиви едни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...