Останал сам съм насред нищото,
в зимата от сиви страхове,
прегърнал съм с душа си мислите,
безспирно бликащи от мен.
Попадам в мрака на безсилието,
обхванало света навред,
единствена остава съпротивата –
надежда бликаща в стремеж.
Стремеж към дързост непокорна в зимата,
в забързания и объркан свят,
чрез изблик неподправен, истинен,
реда ще се разкрие в знак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse