Сиви страхове
Останал сам съм насред нищото,
в зимата от сиви страхове,
прегърнал съм с душа си мислите,
безспирно бликащи от мен.
Попадам в мрака на безсилието,
обхванало света навред,
единствена остава съпротивата –
надежда бликаща в стремеж.
Стремеж към дързост непокорна в зимата,
в забързания и объркан свят,
чрез изблик неподправен, истинен,
реда ще се разкрие в знак.
Вървя с посока, стъпвам смело,
с увереност напредвам и знам,
способен съм да изтрия сивото,
хванало душата ми в капан.
Тихо валят снежинки в зимата
на сивите ми страхове,
изправям се, разбивам парадигмата,
сковаваща света ми в безвремие.
© Алекс All rights reserved.
