АлексейорданоВ (Алекс)
40 568
27.05.2017 г., 14:54 ч.

Сиви страхове 

  Поезия
819 2 9

Останал сам съм насред нищото,
в зимата от сиви страхове,
прегърнал съм с душа си мислите,
безспирно бликащи от мен.

Попадам в мрака на безсилието,
обхванало света навред,
единствена остава съпротивата –
надежда бликаща в стремеж.

Стремеж към дързост непокорна в зимата,
в забързания и объркан свят,
чрез изблик неподправен, истинен,
реда ще се разкрие в знак.

Вървя с посока, стъпвам смело,
с увереност напредвам и знам,
способен съм да изтрия сивото,
хванало душата ми в капан.

Тихо валят снежинки в зимата
на сивите ми страхове,
изправям се, разбивам парадигмата,
сковаваща света ми в безвремие.

© Алекс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Пепи. Поздрави!
  • Браво, Алекс! Парадигмата наистина е много важна за всеки един, защото определяйки виждането, ще ръководи действията.
  • Благодаря Вили и Веси! Радвам се, че ви харесва. Поздрави!
  • Много е хубаво, Алекс! Браво!
  • Смятам, че оценката поставяна от читателите трябва да е явна и по съвест, а не анонимна ... Според мен доста често се случва да бъдат поставяни НЕСЪЗНАТЕЛНО неопределен брой звездички (вероятно разлиен от желания), което обезсмисля обективната оценка!
    Не, че нещо ще ми накриви шапката, просто ми направи впечатление и затова споделям...
    Нали сайта е "Откровения".
  • Много добър стих. Хареса ми
  • Ивелина, Ани, Мариан благодаря за поздравите и за това, че се отбихте.
  • Имаш силата да го постигнеш! Поздрави, Алекс!
  • стих в тъмната гама, но затова и толкова очарователен...поздрав!!!
Предложения
: ??:??