Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
26 jun 2011, 0:43

Сиво лято 

  Poesía » Otra
669 0 6

Със дъх на тихо лято 

дъждът умира бавно.

Красиво и трогателно,

танцувайки печално,

листа преследват сенки

и пеят леко, жално. 


Гората разлюляна 

от вихър на проклятие 

разтваря изтерзана 

зелени си обятия.


Градът едва пулсира

под тялото на буря,

тя стене и убива,

навсякъде разтуря.


А минувачи двама

се горестно прегръщат 

и  в сиво лято, двама, 

сърцата си отгръщат. 

 

 

25.06.2011г.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??