Сиво лято

Poesía » Otra

965 0 6

Със дъх на тихо лято

дъждът умира бавно.

Красиво и трогателно,

танцувайки печално,

листа преследват сенки

и пеят леко, жално.

Гората разлюляна

от вихър на проклятие

разтваря изтерзана

зелени си обятия.

Градът едва пулсира

под тялото на буря,

тя стене и убива,

навсякъде разтуря.

А минувачи двама

се горестно прегръщат

и в сиво лято, двама,

сърцата си отгръщат.

25.06.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Razkolnikova (Ангелина Кънчева)

Благодаря Митко, Петя, Елена, Кети! Бориславе, лятото и сиво си е лято, но опцията да не е сиво ме накара тук да уточня какво е

2011-06-27T14:21:28+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Много ми хареса тази "горестна прегръдка", толкова чувства, събрани в две думи!

2011-06-26T10:34:01+03:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

Лятото и сиво си е лято с всичките му плюсове.

2011-06-26T10:16:24+03:00
elenasim1 (Елeна)

!!!

2011-06-26T09:51:34+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Ангелина,и в бурите и сътресенията по нанагорнището, най-силния вик на живота си остава обичта...Хубав стих!

2011-06-26T09:43:07+03:00