Сиво лято
Със дъх на тихо лято
дъждът умира бавно.
Красиво и трогателно,
танцувайки печално,
листа преследват сенки
и пеят леко, жално.
Гората разлюляна
от вихър на проклятие
разтваря изтерзана
зелени си обятия.
Градът едва пулсира
под тялото на буря,
тя стене и убива,
навсякъде разтуря.
А минувачи двама
се горестно прегръщат
и в сиво лято, двама,
сърцата си отгръщат.
25.06.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
