Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
Jun 26, 2011, 12:43 AM

Сиво лято 

  Poetry » Other
668 0 6

Със дъх на тихо лято 

дъждът умира бавно.

Красиво и трогателно,

танцувайки печално,

листа преследват сенки

и пеят леко, жално. 


Гората разлюляна 

от вихър на проклятие 

разтваря изтерзана 

зелени си обятия.


Градът едва пулсира

под тялото на буря,

тя стене и убива,

навсякъде разтуря.


А минувачи двама

се горестно прегръщат 

и  в сиво лято, двама, 

сърцата си отгръщат. 

 

 

25.06.2011г.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??