Сиво лято

Poetry » Other

968 0 6

Със дъх на тихо лято

дъждът умира бавно.

Красиво и трогателно,

танцувайки печално,

листа преследват сенки

и пеят леко, жално.

Гората разлюляна

от вихър на проклятие

разтваря изтерзана

зелени си обятия.

Градът едва пулсира

под тялото на буря,

тя стене и убива,

навсякъде разтуря.

А минувачи двама

се горестно прегръщат

и в сиво лято, двама,

сърцата си отгръщат.

25.06.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Razkolnikova (Ангелина Кънчева)

Благодаря Митко, Петя, Елена, Кети! Бориславе, лятото и сиво си е лято, но опцията да не е сиво ме накара тук да уточня какво е

2011-06-27T14:21:28+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Много ми хареса тази "горестна прегръдка", толкова чувства, събрани в две думи!

2011-06-26T10:34:01+03:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

Лятото и сиво си е лято с всичките му плюсове.

2011-06-26T10:16:24+03:00
elenasim1 (Елeна)

!!!

2011-06-26T09:51:34+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Ангелина,и в бурите и сътресенията по нанагорнището, най-силния вик на живота си остава обичта...Хубав стих!

2011-06-26T09:43:07+03:00