9 ene 2007, 1:19

Сивота...

  Poesía
761 0 6

Боже, боли! Пътеката крива...
Как ме рани луната тъй сива.
Болката силна мене обвила
разкрива отново душата изгнила.
Слънцето мрачно притваря oчи.
Време прозрачно. Тъгата горчи.
Мижи и проклина. Звезда потъмняла.
Трепери и стене надеждата цяла.
Защо се усмихва самотата проклета,
защо ме тормози нощта ми отнета...
Сълзите се стичат. Сега и докрая.
На болка обричат тъга във безкрая.
И чашата празна докрай се излива.
Във мен се преражда мъка горчива.
До вчера и днес... О, Боже, прости ми.
Сега и завинаги - живота върни ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...