9 ene 2007, 1:19

Сивота...

  Poesía
760 0 6

Боже, боли! Пътеката крива...
Как ме рани луната тъй сива.
Болката силна мене обвила
разкрива отново душата изгнила.
Слънцето мрачно притваря oчи.
Време прозрачно. Тъгата горчи.
Мижи и проклина. Звезда потъмняла.
Трепери и стене надеждата цяла.
Защо се усмихва самотата проклета,
защо ме тормози нощта ми отнета...
Сълзите се стичат. Сега и докрая.
На болка обричат тъга във безкрая.
И чашата празна докрай се излива.
Във мен се преражда мъка горчива.
До вчера и днес... О, Боже, прости ми.
Сега и завинаги - живота върни ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...