15 dic 2011, 12:45

Сияние 

  Poesía » De amor
763 0 19
Сияние
Дордето ти звездите в шепи сбираш
и озаряваш своето небе,
аз тука от полярен студ умирам
и ревност чак до дъно ме гребе.
И сънищата – все по-безпощадни,
донасят за било и небило.
Събуждам се като вълчица гладна,
неслучила в последния си лов...
Случаен лъч в стъклата ми рисува
усмивката лукава на деня.
И аз си мисля: "Може би си струва ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??