Сияние
Дордето ти звездите в шепи сбираш
и озаряваш своето небе,
аз тука от полярен студ умирам
и ревност чак до дъно ме гребе.
И сънищата – все по-безпощадни,
донасят за било и небило.
Събуждам се като вълчица гладна,
неслучила в последния си лов...
Случаен лъч в стъклата ми рисува
усмивката лукава на деня.
И аз си мисля: "Може би си струва ...