Сияние
По миглите ми се процеждат капчици роса,
събудени от слънчеви лъчи с дъждовен плясък,
в косата ми се вплете мъничка дъга
и засиях като елмаз със синкав блясък.
От устните ми излетя звезда
завързана от неизречените мисли,
докосната от слънце, намерила тя сили, полетя
припомнила си от лъчите своята мисия.
Превърна се в думи, изречени на глас
и като пеперуди омагьосани от светлината,
облечени в звезден прах от нас
намериха отново пътя към душата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Ангелова Todos los derechos reservados
