maiaan (Мая Ангелова)
137 337
4 dic 2015, 7:59

Сияние 

  Poesía » Otra
329 0 6

По миглите ми се процеждат капчици роса,
събудени от слънчеви лъчи с дъждовен плясък,
в косата ми се вплете мъничка дъга
и засиях като елмаз със синкав блясък.
От устните ми излетя звезда
завързана от неизречените мисли,
докосната от слънце, намерила тя сили, полетя
припомнила си от лъчите своята мисия.
Превърна се в думи, изречени на глас
и като пеперуди омагьосани от светлината,
облечени в звезден прах от нас
намериха отново пътя към душата.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е фешън..., буди усмивки...!!!
    "От устните ми излетя звезда
    завързана от неизречените мисли,
    докосната от слънце, намерила тя сили, полетя
    припомнила си от лъчите своята мисия."
  • Благодаря за добрите думи!
  • Много приказно звучене! Леко, отпускащо и дава настроение! Ехааа! Чак се размечтах!
  • Чудно стихо за шестак
  • Харесах образността в тази творба, особено тази на "пеперудите омагьосани от светлина и звезден прах"! Поздравления!
Propuestas
: ??:??