4.12.2015 г., 7:59 ч.

Сияние 

  Поезия » Друга
377 0 5

По миглите ми се процеждат капчици роса,
събудени от слънчеви лъчи с дъждовен плясък,
в косата ми се вплете мъничка дъга
и засиях като елмаз със синкав блясък.
От устните ми излетя звезда
завързана от неизречените мисли,
докосната от слънце, намерила тя сили, полетя
припомнила си от лъчите своята мисия.
Превърна се в думи, изречени на глас
и като пеперуди омагьосани от светлината,
облечени в звезден прах от нас
намериха отново пътя към душата.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??