По миглите ми се процеждат капчици роса,
събудени от слънчеви лъчи с дъждовен плясък,
в косата ми се вплете мъничка дъга
и засиях като елмаз със синкав блясък.
От устните ми излетя звезда
завързана от неизречените мисли,
докосната от слънце, намерила тя сили, полетя
припомнила си от лъчите своята мисия.
Превърна се в думи, изречени на глас
и като пеперуди омагьосани от светлината,
облечени в звезден прах от нас
намериха отново пътя към душата.
© Мая Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
