Сияние

29 ene 2020, 2:32

Poesía » De amor

665 0 0

Копринено сияние влезе под кожата ми,

но ти и слънцето ме разгадахте –

тънка и гъвкава.

Носиш спомен в сърцето,

доближава се морският бриз,

но залезът залязва като майски призив.

Опитвам да избягам,

но любовта се показва с време.

Бях друго сияние –

спомен от изчезналия фар.

Бях пристан –

осветени места откри,

пъстри мисли за мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.