Сияние
921
0
0
Копринено сияние влезе под кожата ми,
но ти и слънцето ме разгадахте –
тънка и гъвкава.
Носиш спомен в сърцето,
доближава се морският бриз,
но залезът залязва като майски призив.
Опитвам да избягам,
но любовта се показва с време.
Бях друго сияние –
спомен от изчезналия фар.
Бях пристан –
осветени места откри,
пъстри мисли за мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Танева Все права защищены
