Сияние
922
0
0
Копринено сияние влезе под кожата ми,
но ти и слънцето ме разгадахте –
тънка и гъвкава.
Носиш спомен в сърцето,
доближава се морският бриз,
но залезът залязва като майски призив.
Опитвам да избягам,
но любовта се показва с време.
Бях друго сияние –
спомен от изчезналия фар.
Бях пристан –
осветени места откри,
пъстри мисли за мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
