Кафето с лед не иска друго,

освен да се вълнува лудо

в горещо темпо на фламенко

с лъжичка бляскава под сенки

на порцеланови дървета

с каймак от облаците летни.

Мечтае да се вихри дръзко

в кръвта ми, да избухва в пръски

и цяла нощ да бдя безсънна

в прегръдките на свежест тъмна.

Но аз съвсем не се предавам

и непреклонна, го отправям

в хладилника на място лично

с молба да се държи прилично.

А после лягам уморена

в приспивната и топла леност

на бял чаршаф с цветя и клонки

в дъждовен сън над Амазонка.

Ще търся хлад, щом се събудя –

кафето с лед не иска друга.

26-27.08.2019