6 ago 2007, 13:05

Сияние на мъж 

  Poesía
865 0 6

Сияние на мъж


Събирам стъкълца от

счупените залези

и скривам в тях

лъч позлатен

от изгрев в бяла нощ.


Нагазвам снегове от

падащи звезди.

Потъвам в преспи

закъсняло светли

от разцъфнали сълзи.


Разпилявам дъх от

уморени сетива

и заличавам погледи,

прозрачно тъмни

от сияние в безлунна нощ.

.................................................

Стъпки като пръски бързи.

Око на слънце в сляпа нощ.

Поглед на усмихната сълза.

Призрачно сияние на мъж...

© Теди Савчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??