Сияние на мъж
Сияние на мъж
Събирам стъкълца от
счупените залези
и скривам в тях
лъч позлатен
от изгрев в бяла нощ.
Нагазвам снегове от
падащи звезди.
Потъвам в преспи
закъсняло светли
от разцъфнали сълзи.
Разпилявам дъх от
уморени сетива
и заличавам погледи,
прозрачно тъмни
от сияние в безлунна нощ.
.................................................
Стъпки като пръски бързи.
Око на слънце в сляпа нощ.
Поглед на усмихната сълза.
Призрачно сияние на мъж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Савчева Всички права запазени
