Aug 6, 2007, 1:05 PM

Сияние на мъж 

  Poetry
867 0 6

Сияние на мъж


Събирам стъкълца от

счупените залези

и скривам в тях

лъч позлатен

от изгрев в бяла нощ.


Нагазвам снегове от

падащи звезди.

Потъвам в преспи

закъсняло светли

от разцъфнали сълзи.


Разпилявам дъх от

уморени сетива

и заличавам погледи,

прозрачно тъмни

от сияние в безлунна нощ.

.................................................

Стъпки като пръски бързи.

Око на слънце в сляпа нощ.

Поглед на усмихната сълза.

Призрачно сияние на мъж...

© Теди Савчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??