Сияние на мъж
Събирам стъкълца от
счупените залези
и скривам в тях
лъч позлатен
от изгрев в бяла нощ.
Нагазвам снегове от
падащи звезди.
Потъвам в преспи
закъсняло светли
от разцъфнали сълзи.
Разпилявам дъх от
уморени сетива
и заличавам погледи,
прозрачно тъмни
от сияние в безлунна нощ.
.................................................
Стъпки като пръски бързи.
Око на слънце в сляпа нощ.
Поглед на усмихната сълза.
Призрачно сияние на мъж...
© Теди Савчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
