Към небесата днес търкалям аз
желание - кълбо от слънчев вятър,
Сизиф съм - роб на нежната ти власт
и път към теб изкачвам необятен...
В смеха ти аз съм звездният пастир,
Луната ми е кучето за вълци
и щом ме сдавят в жадния си пир,
тя болките в безсъниците гърчи...
Греха си ще изкупя със любов -
и нека ме затиска с твоя поглед,
за миг един под нашия покров
ще бутам вечно чувствата съдбовни...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
Димитре, поне едно нещо си проумял: че каквото Пожаров го може, ти не го можеш...Кое има общо с поезията преценяват читателите, а не такива като теб - от бандата на Всезнайковците.
Развеселяват ме коментарите ти...