Nov 15, 2012, 2:01 PM

Сизиф

  Poetry » Love
1.1K 0 14

Към небесата днес търкалям  аз

желание - кълбо от слънчев вятър,

Сизиф  съм - роб на нежната ти власт

и път към теб изкачвам  необятен...

 

В смеха ти аз съм звездният пастир,

Луната ми е кучето за вълци

и щом ме сдавят в жадния си  пир,

тя  болките  в безсъниците гърчи...

 

Греха си ще изкупя  със  любов -

и нека ме затиска  с твоя поглед,

за миг един под нашия покров

ще бутам  вечно чувствата съдбовни...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Агоп!
    Димитре, поне едно нещо си проумял: че каквото Пожаров го може, ти не го можеш...Кое има общо с поезията преценяват читателите, а не такива като теб - от бандата на Всезнайковците.
    Развеселяват ме коментарите ти...
  • "В смеха ти аз съм звездният пастир,
    Луната ми е кучето за вълци
    и щом ме сдавят в жадния си пир,
    тя болките в безсъниците гърчи..."

    Чудя се (то и не съм спирал де) как е възможно от толкова много самоизключващи се думи да се пръхне строфа...
    Изглежда само Пожаров го умее това
    Много ще съм доволен ако някой може да ми каже, как авторът е разбрал, че е "звездният пастир" в усмивката на лирическата, след като в първата строфа се определя като Сизиф? И какво куче за вълци е луната, щом са го наръфали...а това с гърченето на безсъници... ич не го проумявам...
    А за последната строфа... не искам и да си помислям, че има нещо общо с поезията... страшно става, когато такива каламбури се пришиват на ревера на Ерато... или Евтерпа...ама, както се казва: никое мнение не е меродавно
  • единствено с любов се изкупува греха, Оги...
    и покаяние...

    поздравления за стиха!!!
  • Благодаря Ви!
  • Чувствено и красиво! Поздравявам те, Оги!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...