15.11.2012 г., 14:01

Сизиф

1.1K 0 14

Към небесата днес търкалям  аз

желание - кълбо от слънчев вятър,

Сизиф  съм - роб на нежната ти власт

и път към теб изкачвам  необятен...

 

В смеха ти аз съм звездният пастир,

Луната ми е кучето за вълци

и щом ме сдавят в жадния си  пир,

тя  болките  в безсъниците гърчи...

 

Греха си ще изкупя  със  любов -

и нека ме затиска  с твоя поглед,

за миг един под нашия покров

ще бутам  вечно чувствата съдбовни...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Агоп!
    Димитре, поне едно нещо си проумял: че каквото Пожаров го може, ти не го можеш...Кое има общо с поезията преценяват читателите, а не такива като теб - от бандата на Всезнайковците.
    Развеселяват ме коментарите ти...
  • "В смеха ти аз съм звездният пастир,
    Луната ми е кучето за вълци
    и щом ме сдавят в жадния си пир,
    тя болките в безсъниците гърчи..."

    Чудя се (то и не съм спирал де) как е възможно от толкова много самоизключващи се думи да се пръхне строфа...
    Изглежда само Пожаров го умее това
    Много ще съм доволен ако някой може да ми каже, как авторът е разбрал, че е "звездният пастир" в усмивката на лирическата, след като в първата строфа се определя като Сизиф? И какво куче за вълци е луната, щом са го наръфали...а това с гърченето на безсъници... ич не го проумявам...
    А за последната строфа... не искам и да си помислям, че има нещо общо с поезията... страшно става, когато такива каламбури се пришиват на ревера на Ерато... или Евтерпа...ама, както се казва: никое мнение не е меродавно
  • единствено с любов се изкупува греха, Оги...
    и покаяние...

    поздравления за стиха!!!
  • Благодаря Ви!
  • Чувствено и красиво! Поздравявам те, Оги!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...