20 nov 2013, 22:26

Скала съм аз, а ручеят си ти 

  Poesía
1380 0 11

Скала съм аз, а ручеят си ти,

от години душата ми дълбаеш,

нагъна тялото с безброй следи

по тях и  в тъмното да те позная.

 

Надвесена  над тебе още крехка

в гънките си скрила твоя лик,

предишна страст и днес усещам

как размеква ме до прах за миг.

 

Всяка вечер под звездите ярки,

потънала в плътен лепкав мрак,

в снагата ми с пукнатини жарки

до дъно се просмукваш пак.

 

Над нас е вечност необхватна

със свободно движещи се атоми,

душите ни политат  многократно

към любов изграждала съдбата ни.

 

Дали във вихрогони ще изстинем

или в огнен ад ще изгорим,

до сетен дъх живота с теб ще пием

и пак от любов ще се преродим.

 

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??