Скала съм аз, а ручеят си ти
Скала съм аз, а ручеят си ти,
от години душата ми дълбаеш,
нагъна тялото с безброй следи
по тях и в тъмното да те позная.
Надвесена над тебе още крехка
в гънките си скрила твоя лик,
предишна страст и днес усещам
как размеква ме до прах за миг.
Всяка вечер под звездите ярки,
потънала в плътен лепкав мрак,
в снагата ми с пукнатини жарки
до дъно се просмукваш пак.
Над нас е вечност необхватна
със свободно движещи се атоми,
душите ни политат многократно
към любов изграждала съдбата ни.
Дали във вихрогони ще изстинем
или в огнен ад ще изгорим,
до сетен дъх живота с теб ще пием
и пак от любов ще се преродим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
