20 нояб. 2013 г., 22:26
Скала съм аз, а ручеят си ти,
от години душата ми дълбаеш,
нагъна тялото с безброй следи
по тях и в тъмното да те позная.
Надвесена над тебе още крехка
в гънките си скрила твоя лик,
предишна страст и днес усещам
как размеква ме до прах за миг.
Всяка вечер под звездите ярки,
потънала в плътен лепкав мрак,
в снагата ми с пукнатини жарки
до дъно се просмукваш пак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация