11 dic 2019, 8:04

Скитам

  Poesía
1.1K 0 0

Скитам сам в лабиринт пропит с тъга.

Пия собствената си болка без тръпка.

Стъпка след стъпка, не оставям следа.

Глътка след глътка, нямам желание

да пусна сълза. Не, не ми се мърда,

но не искам тук да мръзна.

Без съзнание пречупен,

стъклата стържат...

Продължавам да я търся, 

изгубен, просто се рея към нея.

Дано я стигна и успея

да прелея себе си в небитието...

Примигвам и какво да видя

празно е шишето. От къде сега

да почна, губи ми се смисълът

като го няма щастието.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...