11.12.2019 г., 8:04

Скитам

1.1K 0 0

Скитам сам в лабиринт пропит с тъга.

Пия собствената си болка без тръпка.

Стъпка след стъпка, не оставям следа.

Глътка след глътка, нямам желание

да пусна сълза. Не, не ми се мърда,

но не искам тук да мръзна.

Без съзнание пречупен,

стъклата стържат...

Продължавам да я търся, 

изгубен, просто се рея към нея.

Дано я стигна и успея

да прелея себе си в небитието...

Примигвам и какво да видя

празно е шишето. От къде сега

да почна, губи ми се смисълът

като го няма щастието.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...