11.12.2019 г., 8:04

Скитам

1.1K 0 0

Скитам сам в лабиринт пропит с тъга.

Пия собствената си болка без тръпка.

Стъпка след стъпка, не оставям следа.

Глътка след глътка, нямам желание

да пусна сълза. Не, не ми се мърда,

но не искам тук да мръзна.

Без съзнание пречупен,

стъклата стържат...

Продължавам да я търся, 

изгубен, просто се рея към нея.

Дано я стигна и успея

да прелея себе си в небитието...

Примигвам и какво да видя

празно е шишето. От къде сега

да почна, губи ми се смисълът

като го няма щастието.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...