11 дек. 2019 г., 08:04

Скитам

1.1K 0 0

Скитам сам в лабиринт пропит с тъга.

Пия собствената си болка без тръпка.

Стъпка след стъпка, не оставям следа.

Глътка след глътка, нямам желание

да пусна сълза. Не, не ми се мърда,

но не искам тук да мръзна.

Без съзнание пречупен,

стъклата стържат...

Продължавам да я търся, 

изгубен, просто се рея към нея.

Дано я стигна и успея

да прелея себе си в небитието...

Примигвам и какво да видя

празно е шишето. От къде сега

да почна, губи ми се смисълът

като го няма щастието.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...