29 ene 2011, 7:21

Скитница 

  Poesía » Otra
849 0 13

"Във цветен час откраднах ти сърцето"

 

                                         Ясен Ведрин

 

 

 

Във цветен час открадна ми сърцето

и залезът в оранжево кърви,

а тихите води на Дунав леко

се носят към морето на вълни.

 

Тъй моята душа към своя залез,

понесена с невидими крила,

ще зърне в хоризонта тъмно-ален

тримачтов кораб с бели ветрила.

 

Ще тръгне с него, волно из простора,

на синия, безбрежен океан

и в призрачен мираж ще се разтвори

в очите на моряк, от страх скован.

 

А видите ли кораб в залез ален

с изпънати от вятъра платна,

от бялата съдба ще сте погален

на моята скиталческа душа.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !
  • душата била вечната скитница, Иване!

    поздравления!!!
  • Елексир за душата, а не поезия... Поздрав!
  • Волно трепти и стихото ти, Иван!
  • Щом скитница е тя ще се завръща
    на залезите кротки във дланта,
    и в бели ветрила ще се превръща
    с небето сляла си дъха.
    Душата ти, на дим ще се превръща,
    но който не излиза през комин,
    а залезите със любов прегръща,
    и с облаците дипли стих любим.
    От думите красиви пеперуди,
    ще литнат къмто звездния прашец
    за да изпишат светлите ти дири
    по синьото небе с неон - писец.
  • Волно се рее душата ти в безбрежния океан...
  • Ей, приятелю, много красиво е това, което си написал. Бъди здрав и продължавай да твориш!
  • ...миротворство... хубаво е!
  • Аплодисменти, Рудин!
  • Красота! Аленият кораб с белите платна на душата-скитница, понесла се към своя блян!
  • Харесах!
  • Ще гледаме за този кораб...та дано ни погали съдбата!
Propuestas
: ??:??