Скитница

Poetry » Other

1K 0 13

"Във цветен час откраднах ти сърцето"

Ясен Ведрин

Във цветен час открадна ми сърцето

и залезът в оранжево кърви,

а тихите води на Дунав леко

се носят към морето на вълни.

Тъй моята душа към своя залез,

понесена с невидими крила,

ще зърне в хоризонта тъмно-ален

тримачтов кораб с бели ветрила.

Ще тръгне с него, волно из простора,

на синия, безбрежен океан

и в призрачен мираж ще се разтвори

в очите на моряк, от страх скован.

А видите ли кораб в залез ален

с изпънати от вятъра платна,

от бялата съдба ще сте погален

на моята скиталческа душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВаняИ (Ваня Иванова)

!

2011-01-29T19:56:02+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

душата била вечната скитница, Иване!

поздравления!!!

2011-01-29T19:47:23+02:00
bohem

Елексир за душата, а не поезия... Поздрав!

2011-01-29T18:34:04+02:00
ananel (Нелиса)

Волно трепти и стихото ти, Иван!

2011-01-29T13:49:00+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Щом скитница е тя ще се завръща
на залезите кротки във дланта,
и в бели ветрила ще се превръща
с небето сляла си дъха.
Душата ти, на дим ще се превръща,
но който не излиза през комин,
а залезите със любов прегръща,
и с облаците дипли стих любим.
От думите красиви пеперуди,
ще литнат къмто звездния прашец
за да изпишат светлите ти дири
по синьото небе с неон - писец.

2011-01-29T12:38:15+02:00