29.01.2011 г., 7:21

Скитница

1K 0 13

"Във цветен час откраднах ти сърцето"

 

                                         Ясен Ведрин

 

 

 

Във цветен час открадна ми сърцето

и залезът в оранжево кърви,

а тихите води на Дунав леко

се носят към морето на вълни.

 

Тъй моята душа към своя залез,

понесена с невидими крила,

ще зърне в хоризонта тъмно-ален

тримачтов кораб с бели ветрила.

 

Ще тръгне с него, волно из простора,

на синия, безбрежен океан

и в призрачен мираж ще се разтвори

в очите на моряк, от страх скован.

 

А видите ли кораб в залез ален

с изпънати от вятъра платна,

от бялата съдба ще сте погален

на моята скиталческа душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • душата била вечната скитница, Иване!

    поздравления!!!
  • Елексир за душата, а не поезия... Поздрав!
  • Волно трепти и стихото ти, Иван!
  • Щом скитница е тя ще се завръща
    на залезите кротки във дланта,
    и в бели ветрила ще се превръща
    с небето сляла си дъха.
    Душата ти, на дим ще се превръща,
    но който не излиза през комин,
    а залезите със любов прегръща,
    и с облаците дипли стих любим.
    От думите красиви пеперуди,
    ще литнат къмто звездния прашец
    за да изпишат светлите ти дири
    по синьото небе с неон - писец.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...