29.01.2011 г., 7:21

Скитница

1K 0 13

"Във цветен час откраднах ти сърцето"

 

                                         Ясен Ведрин

 

 

 

Във цветен час открадна ми сърцето

и залезът в оранжево кърви,

а тихите води на Дунав леко

се носят към морето на вълни.

 

Тъй моята душа към своя залез,

понесена с невидими крила,

ще зърне в хоризонта тъмно-ален

тримачтов кораб с бели ветрила.

 

Ще тръгне с него, волно из простора,

на синия, безбрежен океан

и в призрачен мираж ще се разтвори

в очите на моряк, от страх скован.

 

А видите ли кораб в залез ален

с изпънати от вятъра платна,

от бялата съдба ще сте погален

на моята скиталческа душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • душата била вечната скитница, Иване!

    поздравления!!!
  • Елексир за душата, а не поезия... Поздрав!
  • Волно трепти и стихото ти, Иван!
  • Щом скитница е тя ще се завръща
    на залезите кротки във дланта,
    и в бели ветрила ще се превръща
    с небето сляла си дъха.
    Душата ти, на дим ще се превръща,
    но който не излиза през комин,
    а залезите със любов прегръща,
    и с облаците дипли стих любим.
    От думите красиви пеперуди,
    ще литнат къмто звездния прашец
    за да изпишат светлите ти дири
    по синьото небе с неон - писец.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...