29 янв. 2011 г., 07:21

Скитница

1K 0 13

"Във цветен час откраднах ти сърцето"

 

                                         Ясен Ведрин

 

 

 

Във цветен час открадна ми сърцето

и залезът в оранжево кърви,

а тихите води на Дунав леко

се носят към морето на вълни.

 

Тъй моята душа към своя залез,

понесена с невидими крила,

ще зърне в хоризонта тъмно-ален

тримачтов кораб с бели ветрила.

 

Ще тръгне с него, волно из простора,

на синия, безбрежен океан

и в призрачен мираж ще се разтвори

в очите на моряк, от страх скован.

 

А видите ли кораб в залез ален

с изпънати от вятъра платна,

от бялата съдба ще сте погален

на моята скиталческа душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !
  • душата била вечната скитница, Иване!

    поздравления!!!
  • Елексир за душата, а не поезия... Поздрав!
  • Волно трепти и стихото ти, Иван!
  • Щом скитница е тя ще се завръща
    на залезите кротки във дланта,
    и в бели ветрила ще се превръща
    с небето сляла си дъха.
    Душата ти, на дим ще се превръща,
    но който не излиза през комин,
    а залезите със любов прегръща,
    и с облаците дипли стих любим.
    От думите красиви пеперуди,
    ще литнат къмто звездния прашец
    за да изпишат светлите ти дири
    по синьото небе с неон - писец.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...