"Във цветен час откраднах ти сърцето"
Ясен Ведрин
Във цветен час открадна ми сърцето
и залезът в оранжево кърви,
а тихите води на Дунав леко
се носят към морето на вълни.
Тъй моята душа към своя залез,
понесена с невидими крила,
ще зърне в хоризонта тъмно-ален
тримачтов кораб с бели ветрила.
Ще тръгне с него, волно из простора,
на синия, безбрежен океан
и в призрачен мираж ще се разтвори
в очите на моряк, от страх скован.
А видите ли кораб в залез ален
с изпънати от вятъра платна,
от бялата съдба ще сте погален
на моята скиталческа душа.
© Иван Христов Все права защищены